Резултати от проучвания през
последните години показват, че компютърните игри заемат значително място в
живота на детето и времето, което им се посвещава, е около седем-осем часа на
седмица. Притеснително е, че над 85% от игрите съдържат насилие, а 50% -
сериозно насилие. Насилието, представено в игрите, води до засилване на
агресията при децата, тъй като в процеса на играта детето е в активна позиция –
извършваните агресивни действия са изрази на приетата роля в играта. Самото
желание за игра нараства във времето и издава нарастващата зависимост от
компютъра.
С навлизането на компютъра в детското
ежедневие, наред с позитивните ефекти се наблюдават все повече проблеми,
свързани с прояви на агресия, нарушения в поведението и отклонения в
здравословното състояние (нарушения в съня; нервност; раздразнителност;
страхове; склонност към вербална и физическа агресия като израз на подражателни
модели; неудовлетвореност и др.). Все по-ярко се изтъква драматичната промяна в
навиците на подрастващите през последните 20 години, за които компютърът се
превръща в неделима част от живота и предизвиква признаци на „компютърна
абстиненция”, подобна на тази, причинена от химическите наркотици. Ефектът на
десенсибилизацията се състои в това, че при редовно наблюдение на насилие
зрителите стават по-възприемчиви към жестокостта на екрана и с по-голяма
готовност приемат насилието и в реалния живот.
Влиянието на компютърните игри върху
насилието се осъществява посредством: непосредственото награждаване на
агресивността – отива се на следващо равнище на играта; извличането и
затвърждаването на определени действия; идентифициране с ролята; затвърждаване
на разбирането, че насилието е оправдано по морални съображения; затвърждаване
на вярването, че може да се използва като стратегия за разрешаване на
интерперсоналните конфликти; създаване на враждебни атрибутивни стилове –
различни когнитивни изкривявания. От друга страна компютърните игри с насилие
отслабват: чувствителността към нараняващите събития и към изпитваното
състрадание; емпатията; негативната нагласа спрямо насилието; желанието за
намеса; откликването с просоциални действия. Децата, които играят, стават
по-агресивни и с по-малка чувствителност към реалното насилие; приписват много
повече агресивни намерение в поведението на другите; стават емпатийно
нечувствителни – слабата емпатийна чувствителност и привикване към насилието
засилва предпочитанията към игри с насилие, които след това затвърждават още
повече нечувствителността към насилието.
Въпреки че компютърната зависимост не
е призната за психично заболяване, в много държави се откриват клиники за
лечението й. Сред тях са Италия, САЩ, Южна Корея, а в Китай те са над 300.
Капацитетът и методите на лечение са различни, но целта е пълно избавяне от
компютърна зависимост, както и излекуване от нейните по-тежки последствия -
сериозни психични нарушения като изблици на агресия и склонност към
самоубийство. Не е учудващо, че по-голяма част от пациентите са младежи, тъй
като те повече от другите възрастови групи са подложени на разрушителното
влияние на видеоигрите и интернета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар